Безмълвно във вихъра съм само шепот.
Тялото се гърчи.
Роптае срещу несгодите житейски.
Пропадат с вятъра клоните.
Топло е и някак нетрезво.
Пих, а после мълчах..
В безкрая на Вселената не помнех имена.
Объркана не чаках нищо.
Ала нищото е като грамаден паяк.
Вкъщи не стигах до истината.
Пародийно времето се влачеше като стена безкрайна.
Отекваха думи, а бяха само струни. ...