6 sept 2023, 12:52

Сломена 

  Poesía » Otra
286 1 2
Безмълвно във вихъра съм само шепот.
Тялото се гърчи.
Роптае срещу несгодите житейски.
Пропадат с вятъра клоните.
Топло е и някак нетрезво.
Пих, а после мълчах..
В безкрая на Вселената не помнех имена.
Объркана не чаках нищо.
Ала нищото е като грамаден паяк.
Вкъщи не стигах до истината.
Пародийно времето се влачеше като стена безкрайна.
Отекваха думи, а бяха само струни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??