2 feb 2010, 9:09

Слова безпощадно нечути 

  Poesía
710 0 1
И никой не узна,
сред тая жадна пустош,
кога се плач ми роди,
от тъмний пясък се отрони,
от сърце, което отново скърби.
Небето от наниз побегнали мечти
таз вечер със звезди си искри,
а сърце ми презряно шепти,
слова безпощадно нечути,
слова без ропот редени,
от устни, от огън горени,
червени, най-първом видени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Данаилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??