Случайна тухла сред стена с кирпич
веднъж попадна – беше много странна -
така червена, толкова различна
на бозавия тон от кал и слама...
Случайна тухла редом със кирпича
крепеше якия висок стобор...
За да не може никой да наднича
или прескочи от съседен двор...
Случайна тухла – всеки я съзира,
дори да не върви, ами да тича...
А тухлата – оказа се – намира
и има свойто място сред кирпича...
Случайна тухла промени стобора -
и открояваше се сред кирпича.
Тя бозавия цвят накрай пребори.
Защо ли?
Ами... просто бе различна...!
6 януари 2011
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados