СЛУЧАЙНИКЪТ ВЪВ ВАШИТЕ КОМПЮТРИ
... не знам дали достойно изживях годините, които Бог ми даде? –
дали пред някого не сторих грях, или натирих някой братец гладен,
дали – свъртял една торба с пари, аз не загърбих просяка пред храма,
дали се будех праведен в зори? – във яслата с родилната си слама,
дали раздадох своя честен хляб в сълза и смях, и низ от благи рими? –
или – мишле в световния долап? – се скрих в мълчания необясними,
дали изрекох болките докрай на този свят? – до ужас неизречен,
или – несподелена чаша чай – животът ми в канала се оттече?
Не знам дали. Наистина не знам. Случайникът във вашите компютри,
два века аз живея – адски сам. А третият отлага се – за утре.