Случайно ли в съня си те открих,
случайно ли почувствах се щастлива,
случайно ли сърцето ми разби,
а сега листът сълзите ми попива ?
Да вярвам в случайности не искам,
не искам чувствата си да потискам,
не искам от наивност аз да страдам
и заради друг да плача и пропадам.
Неслучайно искам да открия светлина,
след теб остана само мъка, мрак и тишина.
И дори насила аз да се усмихвам,
знам какво ми е и колко струва да притихвам...
© Станислава Николаева Todos los derechos reservados