30 may 2023, 19:18

Случайно срещна двама ни трамваят - 3 

  Poesía » Odas y poemas
360 4 13

 

Той:

 

Приятно ми е – казвам се Никола!

 

Тя:

 

А аз съм Ели, всъщност съм Елена!

Да, редно е да спазим протокола,

дори и срещата да е последна.

 

Никола:

 

Вълнувам се, чак пръстите играят...

- За дамата – кафенце със сметана!

На мене – късо, чисто и без захар.

(Усещам, че животът сладък стана!)

 

Елена:

 

"Мълчим! Но и това си е изкуство.

В душата сякаш пламнал е хамбар!

Забравила съм тези силни чувства.

Те, може би, са скрития хастар

 

на връзката, решена да се случи.

Финес е нужен тънък и сърце.

За него искам всичко да науча.

Изглежда млад, спокоен по лице,

 

но знам ли през какво е той преминал...

Така жадувам да се доверя!

Начало се гради на чисто минало.

Възможно ли е  – днес ще разбера."

 

Никола:

 

Не Ви попитах... Може ли на "ти", че

за мен учтивостта отдалечава?

Стена гради, усещам как ми пречи

и близостта не ни се получава.

 

Елена:

 

Разбира се, напълно съм съгласна.

Кафето тук е с хубав гъст каймак.

Но малко време имаме. В тринайсет

в училището трябва да съм пак.

 

Никола:

 

Ще бъдеш! Твоят внук ли там те чака?

На колко е? Навярно в първи клас?

И аз съм с внучка. Тя е вече кака.

Височка е, пет пръста е над Вас!

 

Елена: /засмива се/

 

Нали на "ти" ще си говорим! Здрава

и умна внучката ти да расте!

На близките си радост да създава

и горди да са всички с нея те!

 

Никола:

 

Такава е! Дори къде ще учи

избрала е. Прилича на жената.

Но тя... почина... Как така се случи

не зная... Тъй решила бе съдбата.

 

Елена:

 

И моят се спомина... Бе отдавна.

Той страдаше с години от сърце

и болестта превземаше го бавно.

Аз още помня бледото лице...

 

Никола:

 

Поспри за малко, трябва да ги пуснем!

На воля нека да летят душите...

... Тук тортите им винаги са вкусни!

Поръчах и на теб, не те попитах...

 

Елена:

 

Калориите не броя с уплаха.

Не качвам килограми, всичко ям.

Те "господари" на мъжа ми бяха,

но той ограничаваше се сам.

 

Никола:

 

Избягвам тези с повече сметана.

Избирам често с плодове отгоре.

Закусвах с торта Гараш отзарана.

Не бих повярвал две да ме съборят!

 

Елена:

 

Наистина са пресни и прекрасни!

И с малкия ще хапнем торта тук!

Но времето напредна и е ясно,

че трябва да вървя към моя внук.

 

Никола:

 

Не тръгвай! Още малко да останем!

Наблизо си, оттук на две пресечки.

Учителка му е сестра ми Жана.

Нали това не е за тебе пречка?

 

Елена:

 

Сега се сетих, идвал си при нея,

защото си ѝ близък, всъщност – брат.

До днес не можех аз да проумея

защо ли ми изглеждаш тъй познат.

 

Никола:

 

Е, знаеш вече. Ще платя и тръгвам.

Не се смущавай, че ще бъдем двама.

Признавам си, защо да те залъгвам,

от нея съм научил твойта драма.

 

Елена:

 

Сега ще се смутя като ни види,

ако е пак с дечицата навън.

Признай – и тази среща си предвидил?

Дали пък не сънувам  хубав сън?

 

Следва:

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще трябва да се реванширам, не може да изоставям по средата нещо започнато от мен, което вие следите и чакате да продължи! Обещавам!👍
  • Новата история подхвана,, но тази още чака...
    Досега няколко пъти мислех да те попитам, какво става, че вярваш, или не, следях с интерес...
  • Женичка, да знаеш колко много ти се зарадвах!🥰Бих искала повече хора да ценят такава поезия в романистичен стил. Ако ми остане време, днес ще се захвана с продължението. Не е редно да оставям дълго време в невидение тези, които са харесали историята и чакат продължението ѝ! Хубав и вдъхновяващ неделен ден да имаш, миличка!💋
  • Леле, каква радост са и трите части... много ценя точно този тип поезия, която много малко хора могат да пишат! А ти можеш и то можеш много, Мария!
  • Ще има, разбира се, няма да ги оставя аз така по средата на пътя! Скоро ще пусна продължението!👍
  • Хубава поема! Поздравления, Мария, чакам продължението!
  • Каква асоциативна препратка направи само!👍Иска ми се от ежедневна свалка, замесена с хумор, да премине към нещо сериозно и трайно, готово да роди плод. Да видим какво ще се получи накрая!
    Благодаря, че си тук, Младене!🥰
  • Припомни ми за филма "Сиромашко лято", Мария.
    В реалността подобни "свалки" до нищо добро не водят, но във виртуала имат шанс. Поздравление за хъса и за перото!
  • Благодаря за желанието и отделеното време да минеш на един дъх и трите части, Силви!🥰 Да видим какво ще ги правя по-нататък! Днес се върнах към героите си, защото един от читателите ми направо ме попита какво се случва с тях. Аз ги бях поизоставила две седмици, но ще се постарая да не се чувстват забравени от мен! Обещавам!👍
  • Определено е интересно, Мари. Тортите са бонус. Ще следя с удоволствие. Поздрав сърдечен.
  • Тръгна като драматизация и аз не го спрях, щом като е решило да бъде в такъв вид.👍
    Аз винаги се подчинявам на вдъхновението си и се надявам, че наистина ви е било интересно с моите герои! Благодаря, че следите и очаквате какво ще се случи нататък, Мини и Георги!🥰
  • Хареса ми, Мария, ще следя нататък. Много е разтоварващо!
    Поздравявам те!
  • Много сладко, като тортичка в сладкарница, но и романтиката я бива...
    Следя, следя, а сега ще чакам нататък какво ще се получи...
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??