На мен не ми се случиха дузина,
страхливи и неможещи лобови.
Тъй гладни, ожаднели, за да взимат,
душата ми, когато я разголя...
И колко насълзявах ги прозорците,
и колко пъти мерех хоризонта...
Дъхът си го сервирах все на порции.
(Да чувам идващата в мене болка.)
Но Ти ще ми се случиш непременно!
Защото иначе от мъка ще родя,
такъв потоп, че тленно и нетленно,
убито ще погине от сълза... ...