vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
14 ago 2014, 10:57  

Случка 

  Poesía » Filosófica
1326 2 41

 

Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.

 

Умира старец там - на тротоара.
От глад издъхва с просещи ръце.
Над тремора им декемврийска пара
с венец от смог маркира му парцел.

 

С ленива съвест ти ще го прекрачиш,
с непомрачено от видяното чело.
За този просяк няма кой да плаче
и кой да му направи опело.

 

А после лицемерно свещ студена
под купола на храма ще държиш.
На седем милиарда разделена
вината мъничка ще отзвучи...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Иванка! Всъщност ти формулираш главната драма на съвремието. Все по-честата липса на душа в съвременнияя човек. И това не е случайно явление. Дори бих казал, че ние хората сме жертва на вектора на т.нар. социално развитие и в този смисъл имаме смекчаващи вината обстоятелства. В тези огромни каменни мегаполиси, обитавани от съвременния представител на хомо сапиенс, където последната му връзка с природата остава секса, какво друго да очакваме, освен все по-нарастващо бездушие.

    Поздравявам те за този смел и безпощадно точен портрет на преобладаващия съвременен човек - безпардонният простак!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Благодаря ти, Северина! Трогнат съм от оценката ти.
  • Великолепно стихо. Ясно послание. !
  • Мерси, Нели! Трогнат съм от тези толкова хубави думи, които каза за поетичния ми текст.

    С най-сърдечен поздрав и 9 пожелание за една усмихната седмица: Младен Мисана
  • Много силен стих. Идеята ти в поантата ме впечатли. Поздрави!
  • Блгодаря ти, Ангеле! Трогнат съм.

    Желая ти хубава седмица!: Мисана
  • "На седем милиарда разделена,
    вината мъничка ще отзвучи..." Добър финал и много истински! Хареса ми
  • 1. Благодаря ти, Росица! Трогнат съм от подкрепата ти.

    Приеми най-сърдечен поздрав от мен!: Мисана

    2. Порчев! Изненада ме много приятно с тази прекрасна българска песен и като музика и като текст. Очевидно си човек с вкус. Ще ме накараш да променя диаметрално противоположно мнението си за теб, ако продължаваш да ме изненадваш все так приятно. Сам разбираш, че ти сам създаде у мен известен негативизъм към теб с целенасочения си нихилизъм към личността и творчеството ми. Дай боже тази страница в отношенията ни да бъде затворена. Колкото по-бързо, толкова по- добре.

    Лека нощ и ти благодаря за хубавата българска песен!
  • Силно!
  • 1. Благодаря, Али! Толкова хубаво го каза. Бог ни вижда като на рентген и то отвсякъде. Но много често забравяме тази "подробност".
    Но дали понякога не се стряска от онова, което вижда вътре в нас?

    Сърдечен поздрав от мен и пожелание за светли празнични дни!: Мисана

    2. Майка, Терезо! Отново си се вклинила в коментарното ми поле. Тома Кашмирски помоли изрично теб и Порчев да не правите това, защото е видно, че ненавиждате Мисана и като поет и като човек. Но явно е, че ти имаш неговото предупреждение за нищо.
    Зная защо се въртиш постоянно в коментарното ми поле. Надяваш се така да придобиеш повече популярност, защото е очевидно, че "творбите ти" не ти носят такава. Но ти трупаш не добра, а лоша популярност. Дори самото ти признание, че винаги вършиш нещата с преднамерено коварство, какъвто е примерът с Окуджава, хвърля обилна светлина върху сенчестата страна на майка Тереза.
    Мисля, че е под достойнството ми повече да разговарям с теб. Повтарям, за кой ли път - намери си друг лапнишаран в сайта. Мисана отдавна прозря истинската ти същност. Надявам се да съм допринесъл и други да са я прозряли - веднъж и завинаги!

    3. Прав си, Симеоне! И им благодаря. Само, че мислено. Но си задай въпроса, защо тези хора се обединиха в кръстоносен поход именно срещу мен, а не срещу някой друг. Това е интересен въпрос. Не мислиш ли?

    Сърдечен поздрав: Мисана

    П.С. Моята продуктивност няма нищо общо с изтъкнатото от теб обстоятелство. Тя е резултат на 40 годишен упорит труд на полето на поезията и мисълта. В онези времена, когато бяха генерирани преобладаващата част от текстовете ми, враговете ми разполагаха с възможност просто да ме погребат жив, което й сториха /имам предвид тоталитарното време/. Но днес това не им е по силите и затова остава единствено възможността да се обединяват като чакали срещу мен в глутници и да се опитват да ме разкъсат. Засега безуспешно.
  • Мисана, аз не коментирам теб, а стиха ти.
    Каква е и къде е тук философията, нали е в подкатегoрия "Философска"?
    Това е просто твоят поглед върху сегашната реалност, една "снимка" на това, което виждаш ти през призмата на черногледството.
    Не случайно те поздравих с песен на Булат Окуджава...
    А що се отнася до квалификациите ти за мен - тези, които ме познават като човешка същност, ще се смеят презглава на твоите бисери...
    Ти сам доказа моето твърдение, че с негативизъм животът няма да стане по-хубав и добър... негативизмът води до ръждясване... и до гниене...
    "Не сме народ, а мърша..." - знаеш кой го е казал.
    Така, че - нищо ново под слънцето...
  • Много често съм се замисляла за показната състрадателност, която е напълно излишна, тъй като Бог ни разглежда отвътре. Силен, образен стих,
    провокиращ мисли за отчуждението и тоталното вледеняване на съвременния човек.
    Поздравления!
  • 1.Благодаря ти, Никола, за хубавите думи и за вниамнието, което ми оказа!

    Сърдечен поздрав: Мисана

    2. Мерси за хубавите думи, Санвали! Надеждите умират последни.
    Особено на възраст между 30 и 40 години.

    Светъл поздрав и сърдечна усмивка за теб!: Мисана
  • Описал си тъмната, тъжна реалност...

    Въпреки това, живеем, вярваме и опитваме да се извисим духовно.

    Поздрави, Младен!
  • Тъжно и силно стихо за "свят убийствено реален."
    Чудесно изпълнение, Мисана!Оценявам го!
    Поздрави и хубав ден!
  • 1. Благодаря много за хубавите думи, които казахте, г-н Бостанджиев.

    Весели празници и само хубаво настроение!: Мисана


    2. Най-напред ще кажа, че дали ще ме наричаш Пламен, или аз ще те наричам СОТир е без значение. На 32 години си. Още във възрастта: "татко го носи, мама му меси, а баба Ена го дундурка". И пие бели прахчета... против болни сливици. За съвест въобще и дума да няма. Ясно е, че там има думата майка Тереза. Човек, който не е отбивал военна служба, защото я отменаха за такива "мамини синчета" /докато аз съм отдал 2 от най-хубавите си години от живота за здрава военна служба на държавата/ имащи още жълто около устата, е светотатствено да ми говори за морал и съвест. Както казват - мъж, който не е служил и жена, която не е раждала, не са нито мъж, нито жена. А от немъж съвети и популистки коментари не приемам. Първо иди някъде да възмъжееш и тогава се произнасяй така авторитетно за Аспарухово и Мизия. Защото си от онези, за които Ларошфуко казва: "ние всички имаме достатъчно сили да понесем заедно чуждото нещастие",
    вчерашно...момченце.

    3. Мерси за този коментар, Ана!

    Поздрав от мен!

    4. Благодаря за този хубав коментар, Радост!

    Честит празник - Света Богородица и ти желая нови творчески успехи!: Мисана

    5. Виждам Ена, че си успяла в този макроад да изградиш своя оазисен микрорай. С чия помощ не знам. Важното е, че се чувстваш уютно и добре защитена от могъщите северни ветрове, които плющят навън и покосяват нашите изнемощели и гладни събратя. Виждам също, че съвестта ти е е една tabula rasa, майка Терезо! И наистина, защо да си разваляш чувството за уют и комфорт с печалните гледки отвън. Залоствай здраво вратите и прозорците на дома си, гледай си тв-сериалите и се дръж като щрауса, докато времето ти на Земята изтече.
  • Смятам темата в стихото за изчерпана и де факто нищо ново не се казва, Сайтът е пълен с творби на тази тема. В този стих няма нешо оригинално, за да привнесе нещо интересно, напротив, въздейства мрачно и подтискащо върху съзнанието на четящите, а и нагнетява една абсолютна безизходица.
    А с невяра, с отчаяние, с промиване на съзнанието в неподходящата посока, няма да се постигне нищо за подобряване качеството на живот.
    Както е казал Булат Окуджава -
    https://www.youtube.com/watch?v=GwvYA7Hf9GY

    Животът е прекрасен. Не е тежък. Ако изхвърлим от съзнанието си и душата си тежкия товар - черногледство, егоцентричност, алчност, гордост, грандомания... доста товар за една човешка душа...
    Е, как няма да се задъхва? )
  • тежко четиво - като плесница е.
  • Една жестока и реална оценка на действителността у нас.
    Независимо колко е добър човек, той не може да помогне на всички (това по повод коментара на Сотир Михайлов). И пак независимо от всичко трябва от време на време да си напомняме къде живеем и как живеем. Да си напомняме, че сме хора от един народ.
    Няма да го оценявам като стих, но на мен ми хареса избора на тема Мисана.
    Поздрав.
  • Със Сотир
  • Господин БАЛДИ БОЗАДЖИЕВ да вземе да си оплеви лавандулите, които е насадил в скромната си лехичка, да понасди и малко ряпи там, току виж се получила скромна лютика!! И чак тогава да дава оценки на такива поети, срещу които насреща им да тича, пак няма да може да ги стигне!
  • Благодаря ти за тези точни и хубави думи, Миночка!

    Желая ти много предпразнично светло настроение и възможно най-хубаво прекарване на празничните дни!: Мисана
  • Много истински и точен стих!Всеки коментар е излишен, пред лицето на истината.
  • Благодаря ти, Елица! Всъщност, с характерните за теб прецизност и точност, ти изтъкна основното в текста ми - че той не е само едно лично преживяване, а е повод и за едно обобщаващо разсъждение, което е своеобразен апел към всеки един от тези около 7 милиарда жители, населяващи понастоящем планетата, апел към ленивата съвест на всеки един от нас.

    Трогнат съм и ти пожелавам много хубаво прекарване на празничните дни. Лекота и бодрост в сърцето и в душата и нови прекрасни стихове!

    Твой: Мисана
  • Скромното заглавие на тази творба сякаш ни подготвя за някакъв частен случай. И би било добре да е така.
    Но съдържанието разкрива убийствения драматизъм на живота, който ни убива духовно.
    Финалът по неподражаемо образен начин показва, че бездушието и лицемерието е обхванало всеки индивид.
    Dано този стих разтревожи повече съвести.
    Поздравление, Мисана!
  • Благодаря ти, Ан Анабел! Силно ме трогна с вниманието, което отдели на скромното ми стихотворение.

    С най-топли чувства: Мисана
  • 1. Благодаря ти за подкрепата Исмаиле! Имал съм предвид, че всеки човек се чувства една седеммилиардна част от човечеството. Всъщност вината да има бедни и окаяни е все пак на цялото човечество. Значи индивидуалната ни вина е една седеммилиардна част от общата /колективна/.

    Сърдечен поздрав!: Младен

    2. Мерси, Илко, за подкрепата и за хубавите мисли, които сподели! Трогнат съм и съм ти признателен.

    Специален поздрав!: Младен
  • Защо вината да е на цялото човечество, та нали си избираме сами управниците?

    Поздравления за много силното ти стихотворение!
  • Благодаря ти, Христо! Оценките са без значение, както и търтеите. Халал да им е. Това е единственият начин, чрез който подло могат да изразят ненавистта си. Щом това ги лекува, да бъдем толерантни. Болните хора заслужават внимание и лечение.

    Хубава вечер от мен!
  • Прочетох го и забравих да го оценя! И сега гледам някой търтей прецакал оценката!
    Много реалистично Младене!
    Поздрави и 6 от мен!
  • 1.Благодаря ви Ивон и Сеси, за хубавите думи, които казахте и за вашето внимание.

    Желая ви много слънчево настроение и нови творчески приливи!

    Сърдечно ваш: Мисана

    2. Мерси за вниманието, Нина! Трогнат съм.

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • !!
  • Бездушието - най-големият порок на нашето време! Поздрави за стиха!
  • На седем милиарда разделена
    вината мъничка ще отзвучи...и след сто години няма да личи...Силно, дълбоко споделено. Харесах, Мисана!
  • 1. Благодаря ти, Анна! Отново споделяш много ценни мисли.

    2. Мерси, Райна! Знам, че ти усещаш написаното от мен, както аз усещам написаното от теб. Това е вид духовен обмен и взаимно проникване, което винаги обогатява двама души, намиращи се в състояние на съпричастност един към друг.

    3. Благодаря ти, Кети! Поставяш една тежка и тъжна диагноза, валидна за по-голямата част от нашите братя и сестри. Ние знаем виновника за всичко това. Той все още "поема вината с мезета".

    4. Мерси, Рада! От анализи наистина няма нужда. За мен важна е подкрепата ти за това стихотворение /и не само за това, разбира се/.

    5. Благодаря ти за участието, Стефан! Не зная защо, но докато четях коментара ти се сетих за "Велика дидактика" на Ян Коменски и пропуснатия при отпечатването на тази книга /по вина на издателя, разбира се/ параграф за възпитание на графомани от ранна възраст.

    6. Мерси, Кръстина! Коментарът ти е много ценен и третира най-наболелите въпроси, свързани със загубата на душевност в нашата страна. Дали ще доживеем да видим около нас един по-обнадеждаващ социален фон?

    7. Благодаря ти от сърце, Валдемар, за хубавите думи, които каза.

    8. Мерси, Вики! Но не смятам, че съм казал нещо по-добро от цитирания откъс от твоето произведение. Радвам се, че взе отношение към стиха ми.

    9. Благодаря, Септември! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    10. Мерси, Красимире! Съгласен съм, че има нещо детско в поведението ни. Нещо като злокачествен инфантилизъм, изключително удобен като индулгенция пред съвестта ни.

    11. Благодаря ти от сърце за това включване, Ивелина и за хубавите думи, които каза!


    На всички вас, приятели и колеги по поетична съдба, желая здраве и нови творчески успехи: Мисана

    П.С. Същите пожелания важат и за Стефан Балди, за да уважим думите на Христа, че дъждът и слънцето са за абсолютно всички и падат еднакво за тях: за добрите и за лошите, за приятелите и за враговете, за младите и за старите."
  • Най-страшното състояние - бездушието!
    Поздрав за мъдрите и човечни прозрения!
  • Все повече се инфантилизираме, заприличваме на огромна детска градина с дебелобузи, дебелоглави, дебелокожи дечица с все по-нови играчки в ръце...
    Много удобно.
    Поздрав!
  • Преди време казах в едно стихотворение:
    "И пак се кръстим по празници,
    свещ палим, попът мърмори.
    Може да сме измамници,
    но нека ни видят хората."
    Тук ти си го казал по-добре - много сме добри и благородни, но... на думи и за показни цели.
    Поздрави!
  • Много добър и реален стих. Поздравления .
  • "А после лицемерно свещ студена
    под купола на храма ще държиш.
    На седем милиарда разделена
    вината мъничка ще отзвучи..."
    --------------------------------------------------
    Уникален стих, с много актуално послание, в което се съдържат
    непреходни общочовешки ценности! ПОЗДРАВИ!
    Човешкото у човека губи своите изконни ценности, идеала ни за щастие вече не е това, което се разбира в традиционния смисъл на тези думи, сега на мода е фалшивия идеал за фалшиво щастие и фалшив живот, в който най-важни са материалните блага и личния интерес, а състраданието и съпричастността към болката на другите не само, че не са актуални, но вече са дори демоде.
  • Не зная кое е по-страшното - тоталното опростачване на българина или скотския живот, който ни направи бездушни... май това, второто, е много по-страшно... стихът е убийствен!
Propuestas
: ??:??