valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
29 feb 2024, 6:43

Случка с дума 

  Poesía
248 2 3



Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.

Как боли голотата и пряма,
от смъртта на безбройни лъжи.
Безболезнена истина няма!
Тя боли като в детски очи!

Но, нали ми е свидна и мила,
всички болки реших - ще търпя!
След секунди останах без сила
и започнах да трия листа.

Но остана петно, невъзможно
да изчезне до чистота.
Сякаш белег болезнен от ножа
спомня всяка нечиста лъжа.

И разбрах - чиста истина няма,
щом оставя петниста следа.
И си спомних за същата драма,
щом написах веднъж - свобода...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Свобода и истина...А цената...
  • Силно!
  • След бялото за истината--идва черно й отричане,но остава като рана.
    В сивото всекидневие не може да се разчита само на истината.Защото измамата търси интимно съвокупление с нея.И ако успее,се ражда сива действителност.
    Поздравления за написаното от теб, Валентин!
Propuestas
: ??:??