В претъпкания "седем две"
едно момче се припозна във мен:
"Здравей" - ми каза
и смутено се захили.
В усмивките му
изведнъж съзрях възторга и безсилието,
че не избяга надалеч.
И ето, седнах и се заговорихме наум:
"Онази съм, която преди време...
Сещаш се, нали?"
И той без думи
ми подари
един букет
от вестник, свит на четири.
Във него беше стих написан.
За тази, другата,
или за мен -
така и не разбрах,
защото трябваше да слизам.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados