7 sept 2024, 20:20

Случка в дъжда 

  Poesía » Del paisaje
174 0 0

    

Дъждът припрян се спъна във врабчето,

което жадно пиеше сълзите му.

Във локвите надничаше небето

и облак дебнеше със стъпки ситни

                  

да хване птичката, подобно котка –

разчорлена, като ловец коварна.

Врабчето даже не усети болка,

преди да отлети с осанка важна.

 

Без плячка тъжен облакът си тръгна.

Дъждът сълзите си избърса. И изгря

след него слънцето. А локвата изсъхна.

Врабчето в клоните изкъпани запя.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??