valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
6 feb 2007, 0:12

СЛУЧКИ... 

  Poesía
541 0 9

Едно дете заклаха във квартала.

Сиренен вой разкъса с рев нощта.

Трагедията-бе за филми стара.

Невинното ще легне във пръстта.

 

На майката душата ще издъхва

и мъка ще я дави всеки ден.

Във църквата ще стиска с вяра кръста

и ще припява божия рефрен.

 

По улиците – черна ще се лута

във разговор със вътрешния стон.

Тя ще отбягва погледите сухи,

загърната със стария балтон...

 

И в стаята студът ще я прегръща,

но волята не ще я предаде...

И чуе ли вратата как се тръшка

от нейното единствено дете

 

ще се затича в миг да го прегърне,

но спъната във светлия мираж

с усмивка на лицето си последна

тя ще лежи на мокрия паваж...

 

Отново вой.Безсъние в квартала...

Отново коментари под дъжда...

Картината-уви е вече стара,

различна - там е случката в нощта!...

 

 

 

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??