31 oct 2008, 11:36

Сляпа бях! 

  Poesía » Otra
1095 0 4

Заслепена и наивна,

непослушна, горделива и пасивна.

 

Непокорството ме облада.

Захвърлих всичко с лека, аз, ръка.

 

Къде си мислех, че отивам?

С кого живота си да продължа?

Не си помислих изобщо,

не исках да мисля за това.

 

Обгърна ме лицемерие и суета.

Живеех в срам и лъжа.

Не помислих за себе си дори!

Заспала бях и нищо в мен не гори!

 

Събудих се!

А две очи никога не са заспивали!

Отправяли молитва, благослов

и виждали живота ми нов!

 

А аз ги съдих,

упреквах...

Не разбрах

как в сърцето си толкова злоба побрах?!

 

Сега обвзема ме самота.

Искам да избягам от тази тъмнина.

Решена съм, но ме е страх!

 

Питам се защо преди не посмях?

А с лека ръка всичко пропилях! 

 

 

 

© Дафи Сидова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дано си се усетила навреме.
    Поздрав за чудесното стихотворение!
  • И Темида е сляпа, но винаги избира правдата, така че не мисли, че си загубила правилната посока! Много е хубаво-БРАВО!
    Давам 6!
  • Най-трудно е да усвоиш уроците и да направиш изводите, а ти си го направила.
    Оттук, нататък е по- лесно!
    Следвай сърцето!
    Поздрав за чудесния стих-изповед!
  • Нищо не си пропиляла!!!Взела си поука и продължаваш напред!!!Поздрави
Propuestas
: ??:??