...Без намек и без знак,
дошла за тях бе сляпата неделя...
Жанет Велкова
Сляпа ли е сляпата неделя,
има ли очите на светица,
тръпка дяволита ли споделя,
магьосница ли е или пък мъченица?
Сляпо ли събира куп сватбари,
устните ли вплита в сладък грях,
пали ли вълшебните пожари,
сипе ли от звездния си прах?
С огнен лъч сърцата ли простреля,
кипват ли във вените искри,
дарове избра ли за неделя,
врича ли във вярност и мечти?
Друм съдбовен тихо начерта ли,
бурята ли праща за из път,
слънце нарисува ли да гали,
сля ли в нощите души и плът?
В′ времето ли вижда надалече,
спомня ли ни миналите дни
той, когато ласка я нарече,
тя пък го помилва със очи!
Сляпа ли е сляпата неделя,
прозвище си носи на слепец,
сбрала ни в житейската постеля,
гостенка със усет на мъдрец!
© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados