Навярно съм сляпа за нова светлина.
Навярно съм сляпа за твойто - Ела!
Не съм аз открила от други мълва,
че можем да вярваме чак до смъртта.
Вървиш подир мен като сянка, но знам.
Обърна ли рамо, ще се стопиш като скреж
във топлата ми длан.
И тъй ще редуваш любов и измяна,
прегръщайки своята и чужда тъга.
Ти алчно изпиваш да дъно страстта.
В желанието свян за тебе няма лъжа.
Раздаваш на воля неродените си слова.
Държейки юздите на другите в впряг,
превръщаш любовно стенание в блян.
И няма да споря, че впиваш се в мен и съм твоя.
И няма да крия, че нежно ревнувам със срам.
Любовта ти по много преглъщам и зная,
че на тялото свое обричам прегракнал финал.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados