Самодива (Вики)
535 5979
5 may 2015, 20:02

Сляпо изкушение 

  Poesía
1006 1 15

Луната, натежала от желание,
докосва с лъч горещите ми устни.
Нашепва мракът огнени признания
и властно иска в мен да го допусна.

Покоят зареден е с напрежение -
почти предупреждение за трусове.
Сгъстена тишина пълзи по вените,
а грешницата в мен, триумф предчувства.

В такава нощ съм ласка и крушение
и с всички сетива усещам ясно
как падат капки сляпо изкушение.
В такава нощ съм жажда и опасност.

Ще дойдеш ли? Вълнува ли те пламъкът,
изпепелил ти разума, въпросите...
Ще устои ли волята пред дланите,
копнеещи сами да ме докоснат!?

В очите ти на здрачна страст воалите
се спускат. Само дъх и пулс долавят се.
Изгарящ стон събужда в теб заспалите
стихии. Аз съм бездна за удавници.

Ела и виж как свети с голотата ми
копнежът, който нощите тревожи ти,
опий се до припадък с аромата ми,
а после си отивай. Ако можеш.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много!
  • Щом лунен лъч докосне ми монитора
    ще издвам вечер, за да препрепрочитам.

    Припомни ми една мисъл на О.Уайлд "Мечтател е онзи, който намира пътя си само на лунна светлина."
  • Браво мила. Харесва ми много.
  • Красиви, изпепеляващи чувства! Фина естетика! Поздрави за стиха!
  • Доживях да прочета нещо хубаво днес! Поздрави
  • "...опий се до припадък с аромата ми,
    а после си отивай. Ако можеш..." В загатната еротика на стиха, се крие неговата красота и индивидуалност, което от своя страна води до визуализацията му! И така не остава нищо друго освен, "ако можеш" да не се отдадеш на изкушението!
  • Много хубаво!
    Поздрав Вики!
  • Прекрасен стих за когото те поздравявав.
  • Тази Лирическа е голяма беля.
    Опасна е, но опасността повечето пъти си струва риска, най-малкото заради тръпката да я надмогнеш в себе си. Да, в стихото, жената е представена като бездна за удавници, а мъжът, въпреки че в последното редче му е дадено някакво ефимерно право на избор, по-скоро е описан като вече обречен да направи шеметната крачка. Брей, че самочувствие ѝ е вменила авторката. И как няма да го има - мъжът е с изпепелен разум, копнежните му длани всеки момент ще убедят волята да се прекърши, стресиран е от недоспиване (не е упоменато в колко на брой нощи), поради същия този копнеж... Горкото зайче!
    Не!!! - Лирическата демонстрира и вероятно притежава толкова енергия и огнена чувственост, че ако средностатистически мъж я докосне, просто ще изтече като марна, блудкава водица между пръстите ѝ, осъден на забвение още на следващия ден. Поредният нещастник. Поредната незадоволена жена.
    Мъжът трябва да вплете пръсти с нейните, смъквайки я до дъното на Собствената ѝ бездна, довеждайки я до отчаяние, показвайки Собствената ѝ жажда и едва тогава да я понесе нагоре по вихрената спирала на страстта, към един свят, в който само си е мечтала да влезе, свят, в който ще познае девствени кътчета у себе си, за които дори не е подозирала, че съществуват. Ще се бори, ще брани и тях, но изненадата от познанието ще обрича поривите ѝ, довеждайки ги до точката на стихване и съзерцание, когато сетивата просто се наслаждават на познато и новооткрито. Плътска наслада ли? - Да, разбира се, но НЕ САМО... Лирическата ще изгуби битката. Трябва да я изгуби, но не явно, а така, че нейде в себе си да е доволна от тази загуба. Тогава мъжът ще я погали (със споменатата копнежна длан), събрал всичката нежност, на която е способен.
    Сетне ще си тръгне... Сам? О, не! - Той е Силен и обича Предизвикателствата. Ще ги обича през целия си живот. В Нейно лице.
    Хм, май се поувлякох... но то е, защото намекнатият образ на мъжа в стихото, нещо не съвпадна с представата ми за подходящ партньор за лирическата. Освен ако Лирическата не е тип „Богомолка”...
  • "В очите ти на здрачна страст воалите
    се спускат. Само дъх и пулс долавят се.
    Изгарящ стон събужда в теб заспалите
    стихии.Аз съм бездна за удавници."
    Цялата творба е едно съвършено произведение на изкуството.Удоволствие
    е да я четеш. В този куплет ме докосна Яворовски полъх и затова точно
    него цитирам - първи и втори стих.Чудесна си,Вики - аплодисменти!
  • Стилно, загадъчно и изящно прелъстяване! Кой ли мъж би устоил..? Аз не!
    Чудесно е, Вики!
  • Е, няма да си отиде - при толкова музика, любов, светлина! Много ми хареса, Вики!
  • Не може да си тръгне! Много е хубаво!
  • "В такава нощ съм ласка и крушение",

    това извличам при рекапитулацията, като естетически триумф.

    Поздравление, Вики! Харесах!
  • Удоволствие беше да прочета! Много, много хубаво!
Propuestas
: ??:??