Посвещение - на брат ми

Чуеш ли смеха на ято птички, 
видиш ли ти радостта -
това е мойто братче сладко,
това са моите слънце и луна.
За него всичко свидно давам,
за него бих се хвърлила и в пропастта.
Той моя ден огрява,
с него светла е дори нощта.
Погледна ли в очичките му сини,
загубвам се в моретата
и смях веднага чувам силен,

усмихвам се и на това.
Затича ли се той игриво,
погледне ли ме пак така,
на часа ще забравя всички грижи

и ще се впусна във веселба.