bobikffk (Борислав Луканов)
19 14
27 feb 2011, 23:54

Слънце 

  Poesía » De amor
795 0 4

Изгрява слънце, животното мълчи,
ярост грозна, умряла в пъкъла студен облаците си отдръпва.
Ти успокояваш душата и сърцето,
присъствието ти златно раните лекува.
Егоистично копеле съм, знам,
но слънцето задоволява цялата ми алчност,
ти направи така, че това да е възможно!
Пролет идва с новото начало, но този път на чисто
и семената ще могат да покълнат в плодородните земи,
без да се страхуват от сушата жестока!
Новата планета е с две слънца
и през зимата е топло.
ТИ ПРОГОНИ ОБЛАЦИТЕ ЧЕРНИ, ТИ СИ СЛЪНЦЕ В МОЯТА ДУША!

© Борислав Луканов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??