Струва си да се изплашиш,
за миг да застанеш на ръба.
Струва си от ужас да извикаш
и да не знаеш изхода, глух да е за теб града.
Струва си сред радостта да плачеш,
да усещаш мъка, болка и тъга.
Струва си депресираното дълбоко от себе си да изровиш,
да стенеш и да викаш, нека чуе те Света.
Струва си да прободеш се силно,
да изпиташ неспирна болка, усещайки мириса на кръвта,
струва си да изживееш всичко,
което да ти върне радостта. ...