И последното пясъчно зрънце се изниза в купчинката прах.

В миг нощта с ангелски криле се спусна в бяг

и потъна всичко безмълвно в мрак.

Слънцето изгуби светлината си и угасна.

В ръцете си го държах и усещах още топлина.

Опитах се с блясък кристален и жар от сърцето да му вдъхна живот,

Но чувствах само изстиналата вече пепел от спомени

и прокудения дим от мечти.

Черни сълзи контури рисуваха.

Кървави устни слова изричаха.

Празни ръце косите скубеха.

Оскъдни мисли греха отричаха.

След време станах с ръце пред очите и поех по пътя неравен,

но вече не чувствах нищо.

И тогава осъзнах -

Слънцето - това бях Аз!!!