Хей, любов,
пак си сменила очите си.
Виждам черни са, а черно ли виждаш?
На живота са розови мислите,
а косите му златни, разнищени.
И лицето ти толкова пролетно,
сякаш слънцето грее през него.
Но... душата ти тъжна, разголена...
онзи дом май не ти бе по мярка?
Разкажи ми, любов, ще те слушам.
Споделеното по-малко боли.
Е... може мъничко да се намуся, ...