Кога ще преминем на другия бряг,
да прегърнем любовния знак?
Нещо душата ми от мъка се стяга
мечтая обичта до мене да си ляга.
С изгрева да посрещнем радостта.
Ето идва към мен любовта!
Тя силно страстно ме прегръща
и с опиянение към мен се връща.
Изчезна от мене тъмнината,
има я само на щастието топлотата.
Слънцето влюбено ме огрява
и нараненото сърце заздравява.
Автор: Виктория Милчева
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »