6 mar 2022, 18:56  

Слънчев лъч проблясва 

  Poesía » Del paisaje
331 1 0

Дали от ледената зима
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.

 

Дали тежи ми самотата
та викам спомени и дни,
но те далече нейде бягат,
оставят ни в деня сами.


И аз обличам го и сресвам,
престъпваме със него вън.
Забравен слънчев лъч проблясва
и пука се ледът със звън.

 

Наднича в сняг кокиче бяло
замръзнало и то в студа,
пресипнало без глас навява
за пролет светла мисълта!

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??