ПРИМАВЕРА (Татяна)
88 1234
15 jun 2008, 14:39

Слънчев лъч в косите ти 

  Poesía » De amor
641 0 3

Когато нишката свързваща душите
се опъне до скъсване... от надежда,
литват стремглаво нагоре мечтите,
а луната усмихната поглед свежда.
Ти с водопад от думи ме заливаш,
аз земя жадна съм
и с устни те попивам.
Моля се, камък в бързея да бъда
нежно да ме милваш,
в рибка игрива да се превърна,
по вълните ти забързани да се спускам.
Да играя с теб и като самодива
коси над гърдите ти да разпускам,
да те оплитам и увивам,
да пресуквам обич с въздишки,
да омайвам дните ти щастливи,
да разпускам душата ти свита,
да гладя брадата набола
и възела на болките ти да разплитам.
Искам да съм бризът солен,
по устните ти да полепна
и жажда от мен и по мен,
до чешма да те довежда,
искам да съм струята прохладна
и да утолявам изгарящата жажда.
Да съм прашеца нощен от звездите
да посипя челото ти парещо
и да целувам до утринта очите
по мен премалящи...
На зазоряване в лъч слънчев да се превърна,
да милвам нежно косите,
тялото ти топло да прегърна...
... тук свършат мечтите,

ти в реалност ги превърна !

© Татяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??