От дъното на моята душа,
че чак до края на света,
усмивката на истинска жена,
пленяваше безброй сърца.
Тя носеше на всеки светлина,
любов и вяра в любовта,
обичаха я всичките деца,
обичат я дори сега.
Наричаха я слънчева жена,
но тя тъгуваше, деца,
тъгуваше защото е сама.
Но всеки който носи радост знам,
живее вечно на света,
и никога не ще остане сам.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »