Дните ли престанах
правилно да ги броя,
или часовникът спря да тиктака?
Но знам, че в мислите си пак ще изгоря,

обрекла сърцето ми тебе да чака.
Остави ме в очите ти кафяви да потъна,
да искам, да чакам, отново да те нямам
и в страх, себе си да пазя,

да не те изгубя в този ден.
Спрях ли часовете да броя
или часовникът  назад се върна,
че отново с усмивката ти златна, 

пак да се загърна.
Очите ти другаде гледат,
зная тъжно нали.., 
но на сърцето ми как да му кажа,

като знам, че отново ще боли.
Години наред не успях да забравя,
тази моя наивна любов,
но сега е различно и ще ти кажа,
може би в някоя слънчева нощ.