13 may 2020, 15:26

Слънчева усмивка 

  Poesía » Civil
909 2 2

Шепотът ми, идващ от сърцето -
събуди мрака от непрогледна тъмнина
и слънчева усмивка на лицето
грейна с небесно лунна светлина.

Поглеждам дръзко към небето.
Познавам коя е моята звезда
и с лъча на слънцето напето,
опитвам се да уловя мига.

И летя с кошница над полето.
Аз съм слънчевата му сестра.
Събуждам цветчетата там додето -
стигам с моята светла искра.

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??