Пронизва ме студът на зимата;
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?
Устните ти да запалят огън буен.
Пръстите ти да събудят топлина…
Пулса на сърцето ми да чуеш;
две души да слеят се в една…
Слънчеви лъчи от страст и нежност
да стопят в мен сковаващия лед…
С чувство на красива неизбежност
цял живот вървяла съм към теб.