Когато вятърът завее,
тогава ти ще бъдеш покрай мен,
едничка само Ти остана
и твоето име беше Ана.
Винаги в сърцето ми, любима,
копнеех с твоята целувка да заспивам,
с която устните ми изгори.
Посрещах слънцето със теб в зори.
Винаги съм чувствал нежността
в твоята безкрайна страст и топлота,
но кажи ми - как да те забравя,
когато обич си ми дала и идеала в мен видяла ...