Слънчево зайче в огледалото на моя сън

Когато сутрин се огледаш

и  сластно се протегнеш,

в огледалото

зайчето се появява

и хуква като пощуряло.

Тогава аз посягам

за да хвана туй зайче - лудото,

но докосвам голото ти рамо

и все не мога да повярвам в чудото.

Туй чудо, че при мен си и те има

и зайчето се плъзва по снагата ти

преди да хукне полудяло то

към тайните копнежи на телата ни.

Но щом за миг очите си затворя,

веднага то изчезва - чудото.

Ако пък погледна - тебе няма те,

а моето сърце все влюбено

отново ще забие в треска - лудото.