20 ago 2008, 6:58

Слънчогледи 

  Poesía
660 0 5

Слънчогледи

 

От някогашните поля от слънчогледи,

в които спомени творяхме двама,

останали са няколко цветчета бледи –

признак за бездушна мелодрама.

 

Но въпреки това се там завръщам,

за да диря спомените там оставени

и да усетя твоя мирис също,

но уви, слънчогледите удавени,

на твоята свежест вече не ухаят –

Жалко е, че пред тях ще го призная.

 

Слънчогледи няма. И вятърът е сам -

обикаля празните пространства.

И аз със него също там

обикалям опустелите стопанства...

едничък спомен да открия

и при себе си, за да го скрия.

 

Ах, къде са тези слънчогледи?

Кой отне ги?

Кой от нас ги скри?

Кой взе спомените бледи –

дали бях аз...

или пък ти?

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??