keisi (Еми)
30 46
18 jul 2005, 0:33

Смелост 

  Poesía
984 0 2

Момчето ме чака, а аз още плача
и не знам колко често момчета забравях.
Със смелост родих се, а живея без нея.
Защо се страхувам и пак се надувам?
"Добре съм" си казвам, а плача и страдам.

Аз знам да се боря, а тихо мърморя,
не искам съвети ни големи букети,
мечтая за връзка, а няма развръзка.
Не трябва да бягам и после да падам,
ако нежност усетя, не да викам - "Аз клета"

И ето отново пак свърши куплета,
за финал запомнете, вие, момче не любете,
ако смелост в сърцето ви не цъфти като цвете.

© Еми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси сладичка за мнениетолМоже би скоро ще пиша и като теб!!!
  • иии голяма си поетеса. много хубаво си го написала браво мила) но не искам никога да се чувстваш така чу ли момиче {}
Propuestas
: ??:??