Сменяй
изгледите на лицето си.
Сменяй
силата на гласа си.
Сменяй
прическите и цвета на косата си.
Но никога не сменяй
подаряването на прегръдките си.
Никога не сменяй
чувството обичам те в очите си.
Не сменяй
сълзите си, за да се пречиствам,
когато ги превръщам в смях (от тях те лекувам).
Благодаря ти, че обичайки те,
аз не сменям усещанията си за теб.
И знам, че така съм безсмъртен.
И никога не искам да чувствам
какво е непознатият миг
да не те обичам.
И се надявам
паметта си да не изгубвам.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Todos los derechos reservados