– Не те открих сред хилядите други.
– То след мой заметали вьюги.
– Не те намерих в знойната пустиня.
– То кровь моя тихонько стынет.
– Брегът ли името ти пак отрони?
– То ветер с моря волны гонит.
– Защо навсякъде все тебе виждам?
– То призрак твой алкает жизни.
– Пред мен е тъмна бездна.
– Люблю тебя. Исчèзни.
30.12.2018
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados