Ще дойде някъде към края -
изряден, с табла във ръка.
Любезно сметката ще връчи,
а аз ще трябва да платя.
Но сметката ще бъде специална,
ще има хиляди графи -
"обиди", "грешки", "изневери"
на актуализирани цени.
Последната графа ще е "Прости ми".
За нея ще събудя съвестта.
Тя да попълва - аз ще нямам сили.
Ще ú диктувам с шепнеща уста.
А той зад мен ще е застанал
и ще ми диша във врата.
Със поглед втренчен ще ме дебне
да не замина, без да си платя.
С треперещи ръце ще ровя
в джобовете за някакви пари.
Ще му ги дам спокоен да е вече
и ще затворя своите очи.
© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados