СМИРЕНИЕТО ИМА ТАЙНСТВЕН СМИСЪЛ
С криле посечени не приютявам
лъжа, омраза или пък обида,
в сърцето ми дори да откънтява
рефренът, че оттука ще си ида.
Подслон не дадох нивга на мълвата
и мъката си в гняв не претворих.
Аз нека си остана непозната,
но драска да оставя с кратък стих.
Едва ли някой чужда болка иска,
и своята пък – кой ли би желал?
Но знам, че тук съм, за да бъда близко
в минути на възторг или печал.
Душата ми е смес от звезден мицел
и амалгама от Божествения свят.
Застана ли на кръстопът и прицел –
за мене няма връщане назад.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados