Замислям се понякога, какво е живота!
Радост, веселие, любов, красота –
старост, униние, скръб и тъга!
Тогава възникват въпроси безброй:
защо човек се ражда, какво всъщност е той!?
Защо ще живее, напред ще върви,
мечтае, копнее, бори се и твори?
Но животът е мисия, той е и дар,
понякога тежък, земен товар.
А ти пак живееш, на всичко готов
и черпиш сили от живота суров.
Когато изпълнен си с много любов,
дори и вървейки до студен, тъмен ров,
без ропот носи си кръста голям,
макар и подтиснат, понякога сам!
Знай, винаги има надежда пред нас,
една светлина пътя огрява.
Вървѝ все напред и си повтаряй на глас,
че велик е Твореца, който живот ти дарява!
© Руми Todos los derechos reservados