Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
13 nov 2012, 20:19

Смях по кожата 

  Poesía
889 0 11

 

Разсеяното лято без да иска

изпусна между пръстите си вятъра.

А той това и чака – търколи се

по топлите баири на земята,

облиза и дърветата, и къщите

със всичките им звънки керемиди,

не се стърпя и палаво се пъхна

под тънката ми разкопчана риза,

усука се по голото ми тяло

нагоре, във подмишниците влезе,

строши се там на мънички иглички.

 

... Не беше вятър и не беше лято.

Смехът на мойто влюбено момиче

в подмишниците ми се скри.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??