Вселената бе благосклонна към мен.
Всички грехове, тя ми прости.
Носех в себе си тяхното бреме.
А непростен грях, ужасно боли!
Прости ми Вселената. Посочи ми пътя.
А от него, много се бях отклонил.
Все встрани предпочитах да стъпя.
Вярата в Бог бях заклеймил.
Просякът на ъгъла, дори не поглеждах.
Не нахраних сираче. Дърво не засадих.
Със злост и омраза, се бавно зареждах.
Забравил бях, какво е добро... ...