Смърт

Твърде много болка, по пътя ни ще има.
Твърде много сълзи, а в очите ти - тъга
И когато ме целунеш ще дойде зима,
Защото само пролетта може да ни върне любовта.

Стотици спомени за отминали бури,
Ще се връщат и ще ни дълбаят пак.
Веселите спомени и дните щури,
Ние забравихме от мрачен страх.

И когато умрем, скръбта не ще ни затрупа,
Само пръстта и забравата на хората.
Мисълта ти под земята ще остане глуха
За черния ти кръст, там на двора.

И когато умрем, самотата ще ни победи,
Само надеждата, ще остане последна тука,
По лицата на хората, по техните сълзи.
Ето, смъртта вече на вратата чука.