7 jun 2007, 9:44

Смърт 

  Poesía
807 0 0
 

Cмърт

 

Безжизнена

лежа на пода, а ти ме гледаш...

Една алена струйка кръв се стича от устната...

Душата ми ме е напуснала... и е оставила само една

студена следа, умиращи мечти,
жертви на миг безумие...
... тя изчезна... няма я...

Мъртво е тялото... душата също...

Очите ми гледат, все едно очакват някаква надежда от някъде...

няма...

Смъртта ме е прегърнала...

Прекалено късно е... няма ме...

Шум!

Това е тя... нейно Величество Смъртта...

Дошла е да отнеме и последната частица от мен,

скрита дълбоко в сърцето...

Борбата е безсмислена...

Тялото не потрепва...

Това е...

Свърши се... Тя ме погълна...

и си отиде Обратно в ледения замък,

в земите на отчаяние, страх... последен дом на

мъртвия живот...

Шум!

Сърцето ти се обажда... ти плачеш...

О, да, ти съжаляваш за стореното... но го стори!

Прониза плътта без милост, отнемайки ме от този свят...

А сега плачеш!

Не съжалявай!

Стореното - сторено... няма връщане...

Капки кръв се стичат от ножа, капят по пода...

И чертаят пътя на живота...

До неговия край...

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??