15 jul 2009, 11:02

Смърт 

  Poesía
436 0 3

                    СМЪРТ

 

Два пъти ме прегръща в минен забой.

Два пъти ме целува в горящи гори.

Два пъти от мен в пожари направи герой.

Седмия път ме стресна заспал пред зори.

 

Няма да ти се дам, Смърт, нямаш лице!

Малка си още – не пораснала за мене.

Нямаш ги шепите за моето сърце.

Слаби са оковите, духът - не сломен е.

 

Още очите ми търсят звездите.

Мълнии ми правят път към небето.

Още брат ме наричат орлите.

 

… До колене ми е още морето.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??