17 ene 2009, 9:43  

Смърт 

  Poesía » De amor
966 0 8

Дори и далеч,

дори и разделени,

има един безспорен факт!

Любовта ни свърза двама в свещен пакт!

 

Сърцето твое моето зове,

и пламнали изгарят две вплетени ръце.

Телата слети в огъня горят,

душите не спират да летят!

 

Раят или Адът вече нямат значение!

Ти си този Рай,

ти си това спокойствие,

нужно ми за вдъхновение!

Но и в Ада да беше щях да съм с теб до край,

в пламъци да горим до безкрай!

 

С теб да сме двама заедно във вечността!

Нека сме престъпници,

нека бъдем прокълнати,

грешници в тоз живот,

на Любовта превърнахме се в роб!

С Нея,обаче и смъртта ще победим,

и своята история ще продължим!

 

 

 

Изгубвам се в тези твои сини очи,

 и сякаш времето спира да лети.

В тях виждам нежност,

обич и топлина...

Не искам да спра да ги гледам...

... дори и след смъртта!!!

 

 

 

 

 

 

 

© Бояна Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??