Ето ме. Дойдох ви на крака.
Взимайте в ръцете си по камък.
Аз ще съм с изправена глава,
дъвчейки смъртта си като залък,
който има вкус на топъл хляб
(същия от детските години),
който се поделя само с брат,
плакал с теб и пял, за да ти мине.
Залък с вкус на вино и тамян -
спомени от къщата на баба.
(Трябва по сърце да си голям
даже на бесилото си. Трябва!) ...