Нещо грачи пред вратата,
май е гарга, но не знам.
Вятър духа, сякаш от земята,
на кръв мирише – пълна смрад.
Портата от бяла е червена,
скоро е боядисвана, личи.
Плач се чува, както и сумтене,
някой спрял е тук да осмърти.
И вратата се отваря,
влиза гаргата със взлом.
Черна, грачи, сякаш знае,
празник е в отвъдното, голям купон.