Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам,
привидно светли водят в тъмнина.
Почувствам ли дима протяжен бягам,
мастилото блести под светлина.
Не съм перфектна, нито съвършена,
абсурдно е! И падам и греша.
По-важно да не спирам съкрушена,
да не стоя в капани от лъжа. ...