13 jul 2017, 23:38

Не догаря 

  Poesía » De amor
368 3 5

Аз съм сляпа, когато не виждам очите ти.

Аз съм глуха, когато не чувам гласа ти. 

Но, кажи ми, дали ме позна по сълзите ми? 

И дали ме запомни, признай, по смеха ми? 

 

Всяко утре без теб е най-страшен кошмар. 

Най-жестоката участ – да бъдеш далече,

щом кръвта е все още нестихващ пожар. 

В самота е проклятие тихата вечер. 

 

В самота е проклятие всеки сезон. 

Всеки час – инквизитор, до лудост ме плаши. 

Нямам сили да кажа "Прости ми", любов. 

Нямам смелост да кажа, че само теб чакам. 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??