И къде е Тя - смъртта, сега?
Усещам как ми диша във врата, но
държи ме полужива в нощната тъма.
Защо наказваш ме така?
Хайде... прегърни ме...
Веднъж ме целуни...
Докосни с върха на пръсти
разкъсаното ми сърце
и така ще бродим вечно...
Аз, а след мене Тя...
© Пламена Маркова Todos los derechos reservados