Смъртта

19 may 2007, 21:39

Poesía

722 0 1

Бяла, ледена, висока,
косите черни викат.
С болка, със съдба жестока
душите праща тя да скитат.
Очите тъмни и дълбоки
като на ада последния кръг,
бяга, скита напосоки
със желязо на остър прът.
Изкача рязко зад скалата
взема на хората кръвта.
Тя е жената със косата,
това е тя, смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Смъртта

Искате да прочетете повече?

Propuestas