ellina (Лекса Джорджис)
60 47
6 jun 2009, 21:13

Смъртта 

  Poesía
555 0 5

Смъртта  е тази, която мразя.

Смъртта е тази, от която се страхувам.

Тя е тази, от която се пазя.

За нея нощем кошмари сънувам.


Не може никой да я победи,

защото тя е неизбежна.

И всеки иска да срази.

Гроб след гроб тя произвежда.


Взима млади, взима стари -

не подбира.

Взима бедни и богати,

всеки тя прибира.


Чума и холера,

това са нейните деца.

Какво ли още следва?

Знам - един ден ще умра...

 

 

На този, който ми беше като баща!

Винаги ще те обичам!

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Моите съболезнования! Приеми смъртта като продължение на живота...в друго измерение! Аз, поне, я приемам така. Смелост!
  • Уви,смъртта е неизбежна.Стихът ти е изпълнен с обич и поклон към любим човек.Прегръщам те!
  • Много е тежка смъртта,но по-тежко е загубата на близък човек,който винаги е бил до теб и с теб,а в един момент го няма!По-тежко е,и по-голяма мъка няма:да знаеш,че никога,никога повече неще го видиш.Неще чуеш гласът му.Никога повече не би те изпратил до входната врата.
    Поздрави!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=167229
  • Тежка тема за млад човек, като теб, Елина. Вчера тъкмо казвах на една приятелка, че Смъртта е най- неподкупното нещо. Тя не се интересува дали си добър или- лош, беден/ богат, певец или дюлгерин.
  • Както и аз... и всички...
Propuestas
: ??:??